Разработване на физиологични режими и правила за ръчна работа с тежести

Основания за разработването на физиологични режими на труд и почивка

Намаляването на тежкия физически труд винаги е било цел и приоритет на икономическите субекти и техническата интелигенция. Същевременно и в съвременната индустриална действителност ръчният труд не може да биде избегнат съвсем.

Тежкият физически труд е основна причина за множество професионално обусловени заболявания на опорно-двигателния апарат и редица злополуки с тежки последствия. Не случайно ръчната работа с тежести е един от основните приоритети като проблеми за разрешаване пред Международното организация на труда (МОТ). Българската нормативна уредба също отдава нужното внимание на проблема със Закона за безопасни и здравословни условия на труд, Кодекса на труда и редица наредби - НАРЕДБА № 16 от 31.05.1999 г. за физиологични норми и правила за ръчна работа с тежести, НАРЕДБА № 15 от 31.05.1999 г. за условията, реда и изискванията за разработване и въвеждане на физиологични режими на труд и почивка по време на работа, НАРЕДБА № 12 от 30 декември 2005 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при извършване на товарно-разтоварни работи и др.

Не на последно място е и факторът икономически показатели на трудовата дейност (ефективност на труда), на който се гледа все по-сериозно от страна на работодателите като целта е да се съхрани максимално работоспособността на кадрите и труда им да се използва оптимално.

Работоспособността като уникално човешко качество има своя динамика и особености, които трябва да се познават от работодателите с оглед безопасната и ефективна работа на персонала. На първо място – работоспособността не е константна величина. Тя зависи от множество фактори като пол, възраст, физически и психични дадености, здравословно състояние, моментно и общо функционално състояние на организма. На второ място – работоспособността е величина податлива на въздействие, тя може да се увеличава при правилна организация на труда или да намалява при лоши условия на труд и вредности. На трето място работоспособността зависи от биомеханични, телеснокинестетични и анатомо-физиологични дадености, т.е. човек има ограничени сили и възможности, които следва да се познават. Затова е необходимо трудът да бъде адаптиран към човешките възможности и особености – в крайна сметка човек разполага с два крака и две ръце – факт, който често се пренебрегва от инженери конструктори и проектанти на машини и съоръжения.

Както всяка друга човешка функция, работоспособността пряко зависи от динамичния стереотип на човека и има определена циклична структура – дневен (часови) цикъл, денонощен цикъл, седмичен цикъл, сезонен цикъл. Поради тези си особености работоспособността трябва да бъде съхранявана с подходящи мерки като физиологичните режими на труд и почивка.

Умората е най-естественото следствие от полагането на физически усилия и изразходването на енергия. В организма енергийният баланс е най-важната основа на работоспособността и неправилната организация на труда следва да се избягва понеже води до енергиен дисбаланс и възстановяването след преумора е по трудно и по-дълго. Много често лошата организация на труд води до хронична умора у работещите и те стават по-уязвими и податливи към влиянията на работната среда и в следствие на това развиват различни професионални заболявания. Същевременно при хронична умора метаболитните процеси се нарушават и обмяната на веществата става неефективна и по забавена. В нормални условия при интензивно физическо натоварване (повдигане и пренасяне на тежести) и при 30 минути работа са необходими пет минути пасивна почивка за възстановяването на енергийния баланс, докато при хора с хронична умора, 30 минути интензивна работа е непосилна задача и възстановяването протича по-бавно.

Съвсем нормално е физическите и психическите възможности на работещите в процеса на работа да спадат, а успоредно с тях спада и производителността на труда. В определен момент организмът има нужда от почивка, ако работата не бъде преустановена качеството на извършваната работа рязко се влошава, което неизбежно води и до функционални и органични увреждания.

Тази зависимост е особено изразена при извършването на тежък физически труд с многократно повдигане и пренасяне на тежести или други енергоемки дейности. Например ако за еднократно повдигане на тежест от 50 килограма е необходима енергия с калорийна равностойност на 0,3 к/кал, то за повдигането на 10 пъти по 50 килограма няма да необходими 3 к/кал, а цели 5 к/кал. Този факт означава, че физическата работа следва да бъде много умело организирана. Например е по-добре,ако е възможно товарът от 500 килограма да бъде редуциран на двадесет части по 25 килограма, отколкото на десет части по 50 килограма. Така ще бъде предотвратено екстремното натоварване на мускулите и ще бъде елиминирана опасността от увреждане. Същевременно почивките също трябва да се учестят, но те вече ще са по кратки поради необходимостта от по-малко време за възстановяване. От тук е изведен и основният принцип на труд и почивки: по-добре по-чести, но кратки почивки, от колкото по-редки и по-дълги почивки. Освен това по-редките и по-дълги почивки влияят зле на работоспособността – след по-дълга почивка организмът се нуждае отново от вработване, за да постигне оптимална работоспособност. Този ефект не се наблюдава при по-честите и кратки почивки.

 

 

Печат

ОФИС - гр. БЛАГОЕВГРАД
бул. „В. Левски” 13, (сградата на ОКС), ет. ІV тел./факс 073/884640; GSM: 0899/814170 E-mail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
ОФИС - гр. РАЗГРАД
ул. „Паркова” №37, тел. 0893/015208; GSM: 0897/907381 E-mail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
ОФИС - гр.ВАРНА
бул. "Дунав" № 5, Сграда на "Актив" ООД, ет. 3, GSM: 0897/957792 E-mail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.